Металите в устите ни

Тази статия разглежда ефектите на стоматологичните материали върху човешкото здраве. Използват се много стоматологични материали за възстановяване на счупени зъби. Основните критерии, разглеждани от експертите по дентални материали, са техните физически характеристики, напр. коефициенти на разширение и свиване, якост на натиск и срязване. Малко се обсъжда биологичното въздействие на тези материали, по-специално, че металите, използвани за възстановяване на зъбите, могат да имат дълбоки ефекти върху физическото, психическото и духовното здраве на пациентите. Понастоящем неметалните или бели пълнежни материали, т.е. композитите и порцеланите изглеждат по-безопасни алтернативи. Основният акцент на тази статия ще бъде върху амалгамените пломби, но ще бъдат засегната и темата за металите, използвани в зъбните коронки.

Разширения списък с токсични дентални материали и вещества би включвал и продукти, които няма да разглеждаме тук, като дентални хигиенни продукти, напр. паста за зъби, антисептични води за уста, материали за отпечатъци, каучукови изделия и акрилатни смоли, използвани в протези и лекарства за коренови канали. Ефектите от йонизиращо лъчение от зъбни рентгенови апарати също могат да бъдат включени, да не говорим за флуора, който калцифицира епифизата, натрупва се в хипофизата и има подчертано хипотиреоидно действие! Не е чудно, че професор Вими (професор по орална медицина, Калгари университет, Канада), говорейки за професията стоматология, казва „Никога не е нанасяна толкова голяма вреда на толкова много хора от толкова малко други хора“ (Vimy, 2000).

Метали, използвани в зъбни коронки

Златото става все по-популярно сред много зъболекари. Зъбното злато е сплав, изработена от злато, сребро, мед, паладий, платина и цинк. В сплавите, използвани за направата на зъбни коронки и мостове, се намират следните метали: берилий, кобалт, кадмий, галий, никел, родий, иридий и индий. За съжаление, тези сплави отделят метални йони в тялото.

Има ли доказателства, че металните йони могат да причинят вреда? Според професор Джон Уатаха (професор по орална рехабилитация в Медицинския колеж на Джорджия, Августа, САЩ), отговорът е твърдо да. В достатъчни концентрации и в определени форми металните йони могат да убиват тъканите, да причинят алергии, възпалителни реакции и рак (Wataha, 1999).

Подуване и дразнене със зачервяване и болка в областта на металната корона може да означава алергична реакция към един или повече от металите. Дерматитът, който има периорално разпределение (около устата), също подсказва за алергия, произхождаща от зъбен източник. Паладият и никелът са силно алергенни метали.

Пълнежи от амалгама

Преди да разгледаме ефектите на живака, нека разгледаме електрическата активност на амалгамените пломби. Пълнежът им действа като батерия. Тъй като пломбата е  направена от сплав и е потопена в електролит (слюнката), се появява  разлика в потенциала, която генерира протичането на електричество с порядък 1000 пъти по-голям от това, което се генерира от нервните клетки. Това може да доведе до нарушаване на функционирането на нервите и освобождаване на невротрансмитери (Sheppard, 1997).

Близостта на мозъка до оралните амалгамни пломби може при някои пациенти да доведе до неврологични проблеми като „мозъчна мъгла“ (неспособност да се мисли ясно) и депресия. От моя клиничен опит пациентите съобщават, че „главата им се прояснява“ сякаш мъгла се е повдигнала, след като премахнат пломбите си от амалгама. Този ефект отшумява бързо, докато ефектите на живачната токсичност отнемат повече време, за да се отстранят.

Безопасният протокол, който трябва да се приеме за премахване на амалгамните пломби и съответната хомеопатична и хранителна поддръжка, е показан по-долу.

Кога отровата не е отрова?

Отговорът на тази загадка е, разбира се, когато е в устата ви! Амалгамата (смес от живак с друг метал) или „сребърните“ пломби съдържат сребро, мед, калай, цинк и живак. Пълнежите от амалгама са съставени от 50% живак и трябва да бъдат известни като живачни пълнежи, а не сребърни.

Иронично е, че отпадъчните амалгами (т.е. извън тялото) трябва да се съхраняват в сигурни условия поради отделянето на живачни пари и трябва да бъдат изхвърляни от лицензирани компании за обезвреждане. Въпреки това, когато се постави в зъбите на хората, „по чудо“ амалгамата уж се трансформира в цялостен инертен материал, който е напълно безопасен! Поне това е официалната становище. "Общоприето е, че ако днес амалгамата бъде въведена като материал за възстановяване на зъби, тя никога няма да премине одобрението на FDA (Администрация по храните и лекарствата)" (Wolfe et al, 1983). По мое мнение темата за амалгамата е доста тревожна.

Амалгама: някои факти

Когато изучавах стоматология, ми казаха, че живакът е "заключен" в пломбите и следователно не се освобождава. Това е напълно невярно (Jones et al, 1983). Парите от живак се отделят през целия живот на пломбата. Тъй като живачните пари са безцветни, без мирис и без вкус, това не се усеща от хората с амалгамени пломби. Повече живачни пари се отделят всеки път, когато дъвчете, пиете нещо горещо или миете зъбите си. Колкото повече пломби имате, толкова по-голяма е повърхността на пломбите, на толкова повече пари ще бъдете изложени и рискът за здравето ви е по голям.

Живачните пари бързо се абсорбират през белите дробове и носната лигавица и се натрупват в области с висока метаболитна активност, напр. мозък, черва, бъбреци, черен дроб и сърце. Токсичността на живака е добре документирана: той е по-токсичен от оловото и арсена, взети заедно. Не е приеман токсичен праг на живака, т.е. ниво, под което да се счита за безопасен. Световната здравна организация заявява, че "никакво ниво на излагане на живак не може да се счита за безобидно". СЗО също така заявява, че зъбната амалгама е най-големият източник на излагане на живак за обществеността, допринасящ до 84% от дневния прием:

  • живак от пломби (средно 8) 17 mcg / ден
  • живак от всички други източници: морски дарове, въздух и вода 2-6 mcg / ден (СЗО, 1991 г.)

Изследванията чрез аутопсия потвърждават, че мозъкът е главният прицелен орган за живак. Нивата на живак в мозъчната тъкан са много по-високи при пациенти с амалгамени  пломби, отколкото при пациенти, които нямат такива пломби. Професор Бойд Хейли (професор по биохимия в Университета в Кентъки, САЩ) демонстрира ефектите, които живакът има върху мозъчната биохимия. Структури, известни като микротубули, намиращи се в нервните клетки, които са от съществено значение за транспортирането на вещества по нерва, са силно повлияни от наличието на живак. Това може да е ключов фактор, който допринася за болестта на Алцхаймер. Хейли също демонстрира, че в присъствието на кадмий, друг широко присъстващ замърсител, живачната токсичност значително се увеличава. Живакът се открива в структури, свързани с паметта, напр. хипокампусът, амигдалата и ядрото базалис.

Експерименти с овце и маймуни ясно показват, че когато им поставят живачни пломби, живакът се отлага в мозъка, бъбреците и черния дроб. Бъбречната функция, определена чрез екскреция на албумин (нормален протеин в кръвта), се намалява значително при тези животни, на които е поставена амалгама (Vimy et al, 1990).

Друг притеснителен факт е, че живакът преминава през плацентата в плода в рамките на два дни от поставянето на амалгамена пломба, натрупвайки се в мозъка и черния дроб на плода (Vimy et al, 1990). Установено е също, че кърмата съдържа значителни нива на живак.

Оралните и чревните болестотворни бактерии могат да метаболизират неорганичен живак до органичен живак, напр. метил живак, друг мощен токсин. И ако това не е достатъчно лошо, живакът повишава устойчивостта на оралните и чревните бактерии към антибиотици в рамките на две седмици след поставянето на амалгама (Summers et al, 1993). Ампицилин, тетрациклин, стрептомицин, еритромицин, канамицин и хлорамфеникол са все антибиотици, чиито ефекти силно намаляват в присъствието на живак.

Оралният лихен планус, състояние, при което устната лигавица се променя, образувайки бели петна с дантелен модел, вече има добре установена връзка с живак съдържащи амалгамени пломби. Това се наблюдава при хора, които са чувствителни към живак, ако амалгамата е в пряк контакт с устната лигавица.

Опасна ли е амалгамата за стоматолозите?

Стоматолозите имат четири пъти повече живак в урината в сравнение с останалата част от населението и честотата на самоубийства при тях е от два до шест пъти по-голяма от средната. Дали това се дължи на стресогенна работа, или може би е свързано с живака? Чувствам, че е второто. Жените, които работят в стоматологията, имат два пъти по-голяма степен на безплодие и спонтанни аборти в сравнение с останалата част от женското население.

Симптоми на живачна токсичност

Остри:

  • метален вкус - поради електрическа активност и корозия
  • парещи болки - уста, гърло и стомах
  • повишено слюноотделяне
  • подути слюнчени жлези
  • коремни болки
  • диария и повръщане

Хронични:

Нервна система

  • раздразнителност
  • тревожност / нервност, често с затруднено дишане
  • безпокойство
  • преувеличена реакция на стимули
  • липса на самоконтрол
  • пристъпи на гняв, с насилствено ирационално поведение
  • загуба на самочувствие
  • нерешителност
  • срамежливост или плахост, лесно се смущават
  • загуба на памет
  • невъзможност за концентрация
  • летаргия / сънливост
  • безсъние
  • умствена депресия, униние
  • оттегляне
  • суицидни склонности
  • маниакална депресия
  • изтръпване и мравучкане на ръцете, краката, пръстите на ръцете и на краката, устните
  • мускулна слабост, прогресираща до парализа
  • атаксия
  • треперене на ръцете, краката, устните, клепачите или езика
  • некоординираност
  • недостатъчност на мионевралната трансмисия, наподобяваща миастения гравис
  • болест на моторните неврони
  • множествена склероза

Орални нарушения

  • кървящи венци
  • алвеоларна костна загуба
  • разхлабване на зъбите
  • прекомерно слюноотделяне
  • лош дъх
  • метален вкус
  • усещане за парене, с изтръпване на устните и лицето
  • тъканна пигментация (амалгама татуировка на венците)
  • левкоплакия
  • язви на венците, небцето и езика

Стомашно-чревни

  • чувствителност към храната, особено към млякото и яйцата
  • коремни спазми, колит, дивертикулит и др.
  • хронична диария / запек

Системни ефекти

  • хронично главоболие
  • алергии
  • тежък дерматит
  • необяснима реактивност
  • нарушена функция на щитовидната жлеза
  • субнормална телесна температура
  • студена, лепкава кожа, особено ръцете и краката
  • прекомерно изпотяване, с чести нощни изпотявания
  • необясними сензорни симптоми, включително болка
  • необяснимо изтръпване или усещане за парене

Най-ранните симптоми на дълготрайно отравяне с живак са изключително фини и трудни за диагностициране. Могат да се развият някои идиосинкразии или леки  психиатрични и неврологични проблеми.

Живакът от зъбната амалгама според мен представлява значителна опасност за здравето. Никога не са провеждани контролирани научни изследвания, които да разглеждат ефектите на живака върху здравето на пациенти с амалгамени пломби на зъбите. Научните експерти казват, че няма доказателства, които да показват, че живакът от амалгама нанася някаква вреда. Следователно това означава ли, че е безопасно? Аз не мисля. Философът Бертанд Ръсел казва "Дори когато всички експерти са съгласни, те може и да грешат".

Протокол за безопасно отстраняване на амалгамени пломби

Има много протоколни режими за подпомагане елиминирането на живак по време и след отстраняването на амалгама. Цената на добавките и сложността на приема на определени продукти могат да бъдат основна бариера за някои пациенти. Предлагам доста прост режим с разходи, поддържани на разумно ниво:

  • преди отстраняване на амалгама: Mercurius solubilis 30С или Amalagam 30С, 2 дози на ден за един или два дни преди лечението
  • след отстраняване на амалгама: една доза Mercury solubilis 30c веднага след лечението.

Сярата естествено свързва свободния живак и по този начин подпомага елиминирането му. Храни, богати на сяра, трябва да се консумират изобилно и възможно най-често в продължение на поне една седмица след премахване на амалгама. Такива храни са лук, чесън, яйца (жълтък), варива и зелеви, напр. кълнове, зеле и броколи. Добавки със селен, цинк и витамини А, С и Е е полезно да се приемат в продължение поне на една седмица след отстраняването на пломби (според мен, поне месец - д-р Петър Найденов). Пациентът трябва да пие много качествена вода.

Трябва да се отбележи, че амалгамните пломби трябва да се махат в определена последователност в зависимост от тяхната електрическа активност. Във всеки квадрант на устата първо трябва да се отстранят пломбите с най-висок отрицателен заряд и т.н. Махат се пломбите в низходящ ред на отрицателния им заряд, докато се стигне до пломби с положителни стойности. Ако такива изобщо има, те се махат само след като са отстранени отрицателно заредените пломби.

От съществено значение е амалгамните пломби да се отстраняват с помощта на гумена преграда и смукател с голям обем. Смятам, че е разумно пациентите да използват зъболекар, който работи без амалгама, с опит за отстраняване на амалгама и композитно поставяне. Стоматолог, който все още използва амалгама, може да няма опита, необходим за провеждането на тази процедура, за да се осигури най-добрият резултат за пациента. Понякога на пациентите се казва, че композитът не е достатъчно силен, достатъчно дълготраен или подходящ за големи пломби. Опитът ми ме научи, че това е напълно невярно. За 15 години на практика никога не ми се е налагало да замествам композитен пълнеж, който се е разрушил, а някои са много големи.

Има два начина за справяне с отстраняването на амалгама. Единият е (както бих го нарекъл) „убий или излекувай“, при което всички амалгамни пломби се отстраняват в рамките на една седмица. Другият метод наричам "нежен" подход, при който амалгамените пломби се отстраняват една по една на интервали от поне четири седмици. Това има предимството, че позволява на тялото да се възстановява между всяко „нападение над системата“, така си представям, че тялото възприема процеса по-лесно и реагира по-адекватно. Аз предпочитам последния метод като по-мек и благоприятен за пациента.

Поради включеното време и разходи препоръчвам премахването на амалгама да се предприема като краен случай само след като лекуващия стоматолог е изчерпал всички други варианти за възстановяването на пациента.

След като всички амалгами са отстранени, важно е повече живак да не попадне в тялото, тъй като това би попречило на процеса на детоксикация. Риба не бива да се яде, докато все още има данни за живачна токсичност, вероятно за неопределено време. Пациентите трябва да ползват сауна редовно в продължение на няколко месеца, тъй като това насърчава отпадните продукти, включително живак, да бъдат елиминирани през кожата.

И накрая, двата най-мощни природни продукта за мобилизиране и елиминиране на съхранявания живак от телесните тъкани са Cilantro (китайски магданоз) и Chlorella (зелени водорасли). Cilantro се приема като капки (орално) или се втрива в китките или глезените. Таблетките хлорела се приемат перорално във възходяща дозирана схема, която е подходяща за пациента и като се започне от 1 g три пъти дневно само за една седмица. Първоначално е необходимо внимателно наблюдение.

Коментар от д-р Петър Найденов:

Живакът има своя психо-емоционална картина, която е добре известна в хомеопатията. Основното усещане е, че всички околни са врагове, човек става неспокоен, припрян и недоверчив, тъжен, депресиран и раздразнителен, паметта се влошава, появява се страх от полудяване. Може би отчуждението в съвременното общество и враждебността между хората могат да се обяснят с това, че има все повече излагане на живак? Например, още на бебетата масово се инжектира живак с някои ваксини. Противогрипните ваксини също съдържат живак.

Интересен факт е колко добре се повлияват гнойните ангини от хомеопатични лекарства на базата на живак, например Mercurius solubilis. Дали пък това не се дължи отново на хроничната интоксикация с живак още в детството? Едва ли има дете, което е на хомеопатично лечение, на което да не е давано това лекарство заради тонзилит или гноен отит, особено ако са придружени със саливация и обложен език с отпечатъци от зъбите.

Във връзка с живака бременните жени не бива да консумират риба и морски дарове, защото това може да увреди плода.

Що се отнася до детоксикацията на живака, тя е много по-важна, отколкото си мислим, и може да е много добър начин да се стимулира нервно-психическото развитие на увредени деца (например от васкини) и деца с аутизъм. При това е много важно да се приема цинк и витамин С, за да се осигури правилното функциониране на металотионеина (протеин, който в присъствие на цинк свързва живака и го изхвърля от тялото през бъбреците).

Амалгамата за зъбни пломби не е само живак, но и много други тежки метали, всеки от които със своя клинична картина. Затова у всеки човек симптомите са различни и могат да се влошат при неграмотно отстраняване на амалгамени пломби. Такива симптоми могат да персистират с години след като вече в устата няма нито една амалгамена пломба! Затова е уместно всеки човек, който е имал амалгама в устата, да проведе хомеопатична детокс терапия.

Простата схема е 4х4, което означава да се приемат по 4 дози от 4 потенции във възходящ ред (30, 200, 1М И 10М), като потенциите 30С и 200С се приемат в понеделник и четвъртък, (т.е по две седмици поред от всяка потенция), по 1-2 гранули, а останалите потенции - веднъж седмично, всяка потенция по 4 седмици. Ако обаче в организма няма достатъчно цинк и може би селен, живакът излиза от клетките, но не може да се изхвърли от тялото и може да се премести на друго място в организма. Затова добавките с цинк, селен и витамин С са непременно условие за правилна детоксикация.

Можете да намерите детокс на амалгама и добавки с цинк и селен, както и липозомен витамин С, в аптека АВИТА. Обадете се по телефона и попитайте фармацевтите в аптеката.